Малашевската планина има редица склонове, част от които са югоизточни и точно в тях на 900 метра надморска височина е разположено село Игралище. На 20 км се намира град Сандански, с който това населено място е свързано посредством асфалтиран пътен участък. В миналото една от основните причини предците ни да изберат да се заселят по тези места са многото на брой минерални извори, които достигат поне десетина или петнадесет. Ако годината в селото се случи дъждовна, това се отразява благоприятно на плодородието. Горите от дъб и бук наред с иглолистните насаждения са характерни за региона от 1946-та, когато е извършено тяхното засаждане. Резерват Соколата обаче разполага с още редица атрактивни растения, като например борове и кестени. Пак от близкото минало е характерен добивът на голямо количество строителен материал, в това число греди за къщите и различните видове постройки. През осемдесетте години е налично добиването на уранова руда, а също така виреят почти всички овощни растения.
За периода между 1611-та 1660-та година името на село Игралище се споменава многократно в османските регистри, което идва да подчертае отдавнашната му история. Докато е училищен инспектор в района на Серския санджак, видният историк и изследовател Васил Кънчов отбелязва това място като имащо общо 140 къщи. Струмиците и стримонците са вероятните създатели на селото, като и двете племена имат славянски произход. Това гласи едната популярна версия по отношение възникването на селото. Това става в годините на шести век, когато славяните идват по тези места и откриват подходящи условия за развиването на скотовъдство. В местността Шумнатица са намерени 50 монети през 1950-та година от Героги Божинов, а парите са от времето на Иван Асен. Това показва съществуването на мястото от уречения период, а другата версия го свързва най-вече с османското робство. Турците идват тук около 1400-та година по поречието на Струма и това кара българите да потърсят по-безопасно място за живеене в пределите на Малашевската планина. Но тази версия важи за всички околни села, а конкретно за името на това село се счита, че всяко семейство разполага със собствена колиба по синора. Също така обаче имат къща във вътрешната част на мястото.
Всяка събота и неделя въпросните жители на Игралище навлизат в селото и правят събори, след които веднага пак се прибират по колибите си. Мястото на тези събори се мести многократно през годините, но те се превръщат в нещо като символна игра за хората и от там идва името на селото. Котрулската черница по всяка вероятност е първото място, на което се състои такъв игрови събор, а после те са традиция и на Бураджийската къща. После идва ред и на двора на църквата и пред нея, а има и събори пред училищния двор. Разбира се, първо е трябвало да се стигне до строежа на храма и на училището. Днес съборите продължават да се провеждат пред сградата на кметството, като основното им мото е надиграването между хората. Андон Златков и поп Димитър Пандински са двама от прочутите местни комити, оглавили борбата на населението с турския поробител, както и Никола Котрулев.
